Изпращам залеза.. и теб

Още ден си отива тих и спокоен,
зад хоризонта нейде посреща нощта.
Още ден отива си от календара,още ден изпълнен с пустота.
И няма сила залеза
за малко да открадне мисълта,
със своите червени пламъци,
със розовата прелестна мъгла...
Мислите за утрешния ден ,
за грижите, за общите тревоги,
светът е избледнял съвсем,
без цветовете дето бяха мои!
И толкова е тихо вече
далечни детски гласове,
шума от клаксони, мотори
приготвя се светът за нощ да спре.
Още ден, така съм уморена,
нощта дано ми донесе съня,
не ми се гледа точка няма
нито искам над сънят ти да бдя.
Да се взирам в очите ти, вече толкова чужди!
Да те слушам, като ехо в нощта!
Да се сгушвам в прегръдки изстинали!
Образи изградени в ума...
Нямах нужда от много обичане,
исках малко, зрънце поне.
За последно поисках си щастие,
за последно го дадох, не взех!
Денят си отива огласян от песните,
на щурчета, на птички
дори кучи лай...
Аз изгонвам те с мислите, с залеза
върви си искам тишина!
Исках обичане, не луда страст!
Исках мълчание, не да прося на глас!
Исках мъничко смелост, не страх!
Исках просто рамо на което да изпращам деня!

Надежда Памукова