Болка за болка

Свещта догаря, и е мрак,
а аз се чудя как,
допуснахте във моя свят,
и как повярвах ти.. уви мечтите ми наивни са били!
Тогава ти повярвах, ти не ме разбра,
обърна се и тръгна,
забрави ме, нима е лъжа.
Забрави малкото момиче,
повярвало на приказка една,
и тръгна без да се обърнеш,
затваряйки поредната врата!
Не се обърна ти, дори за сбогом
поне едно "прости ми ти"...
Сега е късно да прощавам,
сега наред си ти.
Каменна стена се издигна между нас,
и от моята страна, дворец от сълзи аз ще построя,
и след болката, пак ще върна любовта,
а от твоята страна замъкът от вечна самота,
замък от лъжа и суета,
и когато любовта, тихо почука на твоята врата,
те проклинам да изпиташ болката,
която ти ми причини,
и да плачеш с моите сълзи!
Това ми стига, за да зная,
че от любов и теб ще те боли.
Не съм жестока,
не и като теб,
но всичко има своята цена
болка за болка,
сълза за сълза!

Надежда Памукова