Поле от макове

Нестихващ порой, цветчета от макове,
красиви нюанси от звезден прашец,
избягали от живот непотребен,
като бездомен щурец.

Открили паралелна реалност,
безумие и мечти
красота и копнеж,
и по детски невинни сълзи.

В осем букви събрахме приятелство,
в осем букви ОБИЧАМ ТЕ,
после думите бяха малко
за онова стаено в мойто сърце.

Сега всички думи са кратки,
някак безлични за теб
представи си всичките багри,
които, с четка нарисува във мен.

Гледам червените макове,
с нежни, крехки стебла
те на теб ми напомнят,
крехка красота.

Безумните, луди моменти
в които, си близо до мен,
карат очите да греят
с блясък на лятно небе.

Приятелство в обич прерасна
за добро или зло?
Не знам... но знам едно
ти си онази голяма, невъзможна любов!

Надежда Памукова