Сянката

За отмъщение на любовта,
ще бъда сянка на нощта
ще се промъквам в късен час,
ще влизам в твоя сън тогаз.
Xей, виж, часовника тиктака,
за среща пак дошъл е час.
Хей, виж, погледни стената,
сянката дошла е пак у вас,
да те измъчва,
да те накаже,
да те боли,
да ти покаже.
Че и сянката била е човек,
че била е жена, невинна и мила,
че мечтаела е за красива любов,
че е чакала принца на белия кон.
А принцът оказал се просяк,
и яхнал магаре дошъл,
и грабел със шепите обич,
и вземал любов след любов,
но както със всичко в живота
се свършила тази любов.
А жената, наивна, станала сянка,
и бродела нощем по тъмни ъгли,
прошепвала тихо спомени тайни,
припомняла грешки на просяка клет.
В съня го намирала,
и той пак я срещал,
и пак виждал греха си към тази жена,
но какво можел да стори просякът клет?
Просяк си бил, жалък човек!
Просяк не крал!

Надежда Памукова