Бягство

Отчаяно бягах, не исках любов

самотата така опознах и приех

от онази голяма любов едва се съвзех.

Счупеното, в шепи събирах

ограбеното, мъчех се да върна

както гладно врабче, трохичките сбира

събирах душата парче по парче.

И успях,и реших

не искам любов,

не е тя за мен

като дявол от господа бягах

бягах, а към нея летяла съм

тя пак ме откри, красива, позната, като буря дойде

с две очи, събрали света

...с две ръце, най-нежните

и всичко тъй пазено дадох,

но скрих любовта,от страх

в най-тъмното кътче я скрих,

да умира полека, без болка

да линее до дето остане само пепел,

но сърцето не слуша, не чува

за нечие друго тупти.

Не е възможно

...казвах си,

това не е любов, повтарях си

не исках вече влюбена

от невъзможната съдба, погубена.

Надежда Памукова