Неизплакана сълза

Дори когато сънувам те,

в съня ми тъй далечен си.

Дори в мислите, вечно

дори в тях, бледа сянка си.

Но си в утрото, в залеза,

в първите нощни звезди.

Тайнствен мирис на розата,

росата на новия ден,

детска усмивка, чиста, невинна, добра,

скрита тъга, във очите ми.

Ти си закъснялата истина,

мойта нереална мечта,

ти си, ти си това!

Вярно е и в съня си те нямам,

нямам те в смисъла на деня.

Но те имам в очите си, в тях ти си моя сълза,

неизплакана, скъпа, там си,

в ъгъла на мойте очи.

Но няма да плача, обещавам,

сълзата там ще си стои,

дори събран в сълза ще те запазя,

ти моята сълза ще си.

Само така ти мой ще си.

Надежда Памукова