Без глас ме обичай

Понеси ме любов, там към вятъра,
с тишина ме обгърни,
приюти ме до себе си,
от устните живот ми вдъхни,
от дъха ти да пия...
А с очите си създай ми небе,
и задъхана в теб да се свия,
отнеси ме като бурно море!
Погледни ме любов, аз съм тук
чуй, не аз ти говоря.
Виж устните не трептят,
вместо тях душата ми спори.
Виж, очите и те не говорят,
но блясък в тях те нарича любов,
сърце на сърце така отговаря
не с думи, а тихо без глас!
Почувствай ме, и на миг разстояние,
вдишай от непознат аромат.
Създай ме, като образ от трепети
създай в душата си нов свят!
Всеки поглед, всяка усмивка,
всяко трепване, всеки жест..
всичко ти дава име,
всичко си има адрес,
ти си моето вчера, утре и днес!

Надежда Памукова