Една мечта

Любов мечтана и желана

любов от моите мечти

любов тъй дълго те очаквах

че в камък ме превърна ти.

И бяха дните тъй самотни

а нощи дълги като векове

но аз надежда не загубих

че ще погалиш моето сърце.

Макар, че никога не бях те срещал

не бях те чувствал аз до мен,

аз вярвах в тебе тъй дълбоко,

както вярва в господа дете.

И ти дойде не ме забрави

понесе ме със своите криле

в свят далечен ме отведе

ти съживи моето сърце.

Сега те моля не, не си отивай

недей до сетния ми дъх

до мен бъди ще те обичам

дори от обич да ме заболи.

Надежда Памукова