Съдба

Що за съдба е това,

да бъдеш утеха на други,

да събираш парченца след лошите,

да лекуваш, ранявайки себе си?

Що за съдба е това,

вечно да бъдеш онази

дето дарява любов,

без за себе си да запази?

Що за съдба е това,

да си лекарство, дневната доза

да поправяш и връщаш,

а на мен, на мен какво ми остана?

Да съм вечна утеха, но не за себе си,

а така ми трябва.

Да съм вечно любов, но дадена и никога взета.

Да съм вечно тук, но никога търсена,

и днес е така, по пътя сама съм

никой до мен не върви.

Още веднъж излекувах сърце, но от моето взех.

Що за съдба е това да си лек за разбити сърца,

а моето кой ще лекува

кой ще ме стопли в студа?

Надежда Памукова