Тиха обич

Обичала съм те от първия ден,

от мига в които каза здравей

обичала съм дори без да зная,

че всичко ще бъдеш за мен.

Сърцето към теб е вървяло,

без да пита, безспир

ръцете към теб са посягали,

да те докоснат да знам че си истински!

Тихо съм думи мълвяла,

тихо ти казвах "обичам те"

не ме ли чу?

Или не чуваш тихи думи?

Сега боли че не чуваш тихия ми зов,

но тиха идвам всяка вечер,

да чуя болката ти,да я спра

да бъда с теб, да ти подам ръка.

Ти никога не ще говориш

със моите тихи думи, знам

ти вече казал си ги тихо

на друга тихо си мълвил.

Но аз съм тук и тук ще бъда

до теб боли по малко,

и пак при теб ще идвам,

дори след всяка среща да горчи.

Надежда Памукова