Обичам те

Болеше ме, от тишината

оглушителна, болезнена.
Болеше ме, от самотата,
тя лягаше си всяка нощ до мен.
Болеше ме, от чуждите целувки,
те нямаха уханният ти вкус.
Болеше ме, от тихата измяна
на наще влюбени сърца,
от тихата промяна,
болеше ме че бях сама.

И минаха години 5 ли 6 ли,
не знам за мен са векове!
Болеше ме, всяка минута
далеч от твоите ръце.
Опитах се да подредя живота,
опитах да живея, да съм аз,
но вечно липсата усещах,
Едни очи, искрящи, чисти,
едно лице, сънувах всяка нощ до мен,

едни ръце даряващи ми всяка ласка, изгарящи душата ми.
Мога дълго аз да изброявам,
но истина е, че ми липсваш ти,
ти целия, дори с това което нямаш,
дори с това което ти не си,
дори със белезите във душата,
ти който всяка истинска ласка дари ми.  

Обичах те, обичам те и винаги ще те обичам,
за мене точно ти си любовта,
ще чакам да те срещна пак в съня.

Надежда Памукова