Отново, в мисълта ми,
отново те създавам във мечта,
отново съм щастлива до безумие,
ти си липсващо парче от пъзела,
подреждаш и запълваш моят свят,
картината сега е ясна,
пейзаж от страст!
Украски от усмивки,
цветовете се преливат,
образуват мираж,
като оазис в пустиня, скрих своят страх!
И парченце любов, подрежда живота,
песен на птички, пърхат крила,
трепет нов на разцъфваща пролет,
и колаж от мечти, и реалност и сън.
Завършени спомени, и отново копнеж,
моето днес, моето утре...
Моя нестихваща страст,
бъди моето винаги,
бъди моят свят!
Надежда Памукова
Няма коментари:
Публикуване на коментар