Ти

Лутам се и търся,


сън или реалност


какво ли ще открия


и дали го искам?


Твоите очи крепят небето над мен,


твоите очи ме карат да се чувствам слаба.


Ако сънувам устните ти,


ще разбереш ли защо те гледам?


Ако заспивам в сълзи, ще повярваш ли,


че си въздухът който дишам,


че си половината ми сърце,


че виждам само твоето лице?


Понякога е непоносимо


понякога е опасно,


...не искам да бъда дете!


Време е да бъда твоята съдба.


Не вярвам в любовта и я осъждам,


в ъгъл някой я захвърлям,


но теб те искам.


Надежда Памукова