Звездата

Колко си красива, нощ

с пълната луна
с блясък на безброй звезди
чули хиляди истории.
Нощ с мразовита тишина,
минават часове, секунди се редят
луната пита ме, а аз мълча!
Как да ти кажа, луничке,
че от хилядите твои звезди
само една аз избрах си,

тя по-различно блести,
сякаш ми се усмихва
за да каже, не не си сама.
Ще се обидиш ли, луничке
ако кажа, че звездичката малка
...твоя блясък засенчи?
Но е толкова далеч
мога само да я гледам,
но аз видях и пожелах я,
опитах да я стигна, но уви,

тя е звезда, в море от души.
Почакай, звездичке моя,
ще дойда,
някога и аз ще стана звезда,
ще блестя за нечия болна душа.
...В прекрасна нощ като тая,
ще гледа пълната луна
и мене за звезда ще избере
ще протегне ръце да ме стигне,
после ще разбере!

Звездата е само утеха,
ще я погледаш, ще ти се усмихва,
ще се порадваш на ефирния и блясък,
на нея мъката си ще изплачеш,
но тя ще остане далечна звезда
...звезда сред море от души.

Надежда Памукова