Жената

Осъдена е по рождение, жената
по пътя свой тя плаща този дълг,
с тъга само на нея позната,
потъва в своят приказен сън!
И слабост и сила
и невинност и грях,
и покой или буря
това е нейният свят.
Ту е тиха и кротка,
ту е див ураган
тя е живота и времето,
а сърцето и, безбрежен океан.
Осъдена от бога е жената,
за всяка радост с много сълзи да плати,
и всичко с нежност да пази
да съхрани.
Присъда е, но нека съм жена
и нека всяко щастие е заплатено,
да съм принцеса в своят сватбен ден,
да бъда вярна и съпруга и жена,
и щастието някой ден да чуя "мамо"
за всичко туй си струва да платя.
И с бял воал от старост някой ден,
или от мъдрост, нека мога да призная,
че на живота нищо не дължа,
жена родих се и благодаря!

Надежда Памукова