Твоята жена

В живота след случайния завой,
почакай миг, постой!
И позволи ми миг да те погледам,
за още миг да се огледам в твоите очи.
Поспри за миг да те прегърна..
а сега върви...
Където и да идеш ще си в мене,
остави там в душата ми следи,
и по-безценни и от скъпоценен камък,
и по-могъщи от всеки дар.
Остави ми способността да чувствам,
остави ми таланта да летя,
остави ми безброй усмивки,
и много, много топлина!
Случайна среща на души в окови,
но с дух на палави деца
построихме света си,
с надеждата за свобода!
Не сме далеч, дори на километри,
дори да си на край света
ти винаги във мен ще си останеш,
там където се усеща любовта.
И даже да ми казваш, че съм лоша,
че някога съм била по-добра
дори сега да ме намразиш,
не ще ми вземеш радостта
затуй, че бях желана
затуй, че бях обичана
и даже вече променена
това съм аз, твоята жена!

Надежда Памукова