От времето изваях светове,
и в тях събирах всеки образ.
И ледници превръщах във море,
но липсваше ми моето небе!
А ти събра ги във един,
светът от две очи.
И всеки образ подчини
с любов от мечти!
Любов, завинаги!
Неотменима! Не-гаснеща!
Непоправима!
Една душа във две тела!
Любов която надживя и времето,
и устоя след хиляди войни,
любов доказала властта си..
Кралица в нашите очи!
За нас тя повече от вечност,
не-гаснещ огън, топлина
едно оръжие най-мощно,
една щастлива сълза!
Всеки ден ти се прераждаш в всичко,
за мен ти имаш сто лица,
и всяко еднакво обичам
и всяко ми дарява светлина!
Живот един, не би ми стигнал,
да опозная всяка част!
Един живот изписан в книга,
е просто миг от вечността!
Душите ни, са вечни,
а ние се обичаме със тях.
Телата те са просто образ,
а любовта тя няма граница!
Любов завинаги,
една мечта..
За нас се сбъдна!
Любов за вечността...
Надежда Памукова
Няма коментари:
Публикуване на коментар