когато се смееш на нищо,
когато очите ти блесват,и всички те мислят за луд ли?
Тогава ли, най-ме обичаш?
Тогава ли, мислиш за мене?
Мигът който, външно се вижда,
това ли, любов е неземна?
А за мене, любов е...
Когато отвътре изгарям!
Когато дълбоко във мене,
те намирам и обожавам!
Когато те искам в моите сънища...
Създавам ти свят, свят във моят.
И може би външно съм камък,
отвътре цяла стихия!
Очите ми, може би днес не блестят!
И не гледам отнесено...
Не приличам на луда.
Но до лудост съм влюбена в тебе,
па макар никой друг да не вижда!
Ти го знаеш, усещаш го... Знам го.
Както усещаш, че все още дишаш!
Любовта тя е чувство, не израз!
Не се вижда, тя се усеща...
Надежда Памукова
Няма коментари:
Публикуване на коментар