Ръка ми дай, и докосни,
тънки струни в душите ни, да се слеят в ритъм един!Знам, след танца ще дойде мълчание.
Старата и тежка тишина, и в нея с нямо отчаяние отново ще говорим без слова!
Но сега прегърни, сгрей ме, спаси ме...
Любовта така си боли, щом само танц ни дели...
Заслушай се, хубава песен, остави се на танца, сега не мисли!
Утре пак ще сме истински, сега е фантазия... Аз и ти.
Мили боже, каква ти фантазия?!
Аз чувствам дори дъха ти до мен!
И ръката стиснала моята, нима е блян от ума сътворен?
Пак започвам със стари въпроси,
коридори без изход, и вход без врата!
Душата човешка е свикнала, да лети... Да създава сама.
Фантазирай със мен, и танцувай!
Понеси ме в магически танц, до теб притисни ме, имам нужда от тази лъжа!
Един танц... Просто минути.
После светът пак черно-бял, други има в животът ни, друг свят, друга съдба.
Реалност, така я нарекох, онази в която греша, но отричаща всяка фантазия, с теб танцувам тук и сега!
Погледни ме в очите, аз виждам твоите...
Кога някой ни е гледал така?
Нима е просто фантазия, танц на двама?... С реални сърца!
Надежда Памукова
Няма коментари:
Публикуване на коментар