Няма те

Няма те, връщат се мислите,
само спомен остана от нас,
няма те, а още чувствам,
как галиш косите ми пак.
Мина време, но ти не минаваш
ти си болка дълбоко във мен,
само снимка от тебе запазих си
гледам я, но ти не си там.
Кой сгреши? Кой бе виновен?
Мисля, че никoй.. просто съдба,
заблудихме се, че всичко,
може да победи, любовта!
И днес осъзнавам,
ти няма да минеш!
Тази болка с мен ще умре,
веднъж се обича,
сега го разбирам,
любовта винаги оставя следи!

Надежда Памукова