Научи ме да обичам

Когато никога не си опитвал,
на розата уханния и аромат,
той после няма да ти липсва,
когато розата увехне и умре.

Когато никога не си догонвал ветрове,
не си се носил сред дъжда,
после няма да ти липсва
полъха на вятъра.

Когато никога не си поглеждал хоризонта,
с мечти, копнеж и плам
никога не ще ти липсва гледката
на залеза красив.

И щом не си поделял, думи,
не си делял на две и чувства и мечти,
не ще усетиш липса, 

щом думите отидат си.

Не липсва нещо дето си го нямал,
и не боли от това,
и спомени няма, 

само самота.

Научи ме да съм щастлива,
имам нужда от това
научи ме да обичам,
нека ми липсва след това.

Надежда Памукова