Едно премръзнало тяло
ето, аз до тебе стоя!
Преживяла всичките зими,
избледнял е спомена за пролетта...
И ще имаш ли сили
да разпалиш огньове изстинали?
И ще имаш ли сили,
на напълниш морета пресъхнали?
Има ли сила, да накара дървото,
през януари да цъфти?
Има ли сила, която да може,
камъка студен да съживи?
Да притежава искрата,
да съживи прахта
да превърне рутина в огнище,
има ли сила на света?
Има! И тя се нарича любов!
Само тя това го умее,
за нея няма ни време ни стон,
който да не може да отнеме.
Тази могъща богиня която,
и просяка дрипав , превръща във крал.
Тя е онази която, студа
преражда в пролетен свян.
Сега ще попитам!
Имаш ли тази сила,
която и смъртта би надвила?
Можеш ли да върнеш пролетта,
в зимата на мойта душа?!
Надежда Памукова
Няма коментари:
Публикуване на коментар