Грешница

Ах тази стара, тъпа болка,
не мога и не мога да я спра!
Не мога да догоня вятъра,
а толкоз исках да летя...

Това съм днес! Такава.
Грешница изплаща си дълга,
и само нощем отмаляла,
говори ехо на една душа.

Вярата отдавна ме напусна,
не остана ни една икона, ни свещта,
та бледият и поглед да ме сгрява,
а образът, да носи светлина!

Надеждата и тя си тръгна,
с мечтите и с наивността!
За грешните, надежда няма,
те приели са така света..

А любовта? Дойде и си отиде!
Умори се да ме чака да мълча,
сърцето ми отдавна свикна с тишината.
Душата, тя заспа!

Една нощта ми е утеха!
За грешницата, храм.
И вяра и надежда.. Обич,
всичко си е там!

За грешките, нощта прощава,
за болните сърца прохлада,
за тъжните очи, звезди,
на болната любов, мечти!

Надежда Памукова