прогоних те, а искам да си тук
от тишината образ си извайвам
но ти настигаш ме, тих призрак..
Невидим, но до мене си аз чувствам
едно докосване ме връща в мисълта,
как само с теб усетих чувства
и после как ги разпилях!
Не зная как се пишат празни думи,
от нищото във мен как стих да
сътворя..
прогонвам нямото си отчаяние
и пак е тази тежка тишина.
Отивайки си взе парче от мен
и уж е празно а аз още те усещам
и още в мен си, вкаменен
с уханието на познато цвете.
И леките ти стъпки, нощем чувам
когато идваш в моя сън
усещам и когато ме целуваш
и шепнешком ми казваш, лека нощ!
Нали не трябваше да те обичам, сляпо?
Нали не трябваше да ме боли?
Нали това си обещах когато
крещях да си вървиш?
Сълза отронена в нощта
мъничка, капчица едничка
заменя хиляди слова,
издава ме, че още те обичам,
изтривам я.. дано не я видя!
Надежда Памукова
Няма коментари:
Публикуване на коментар