на много близък, от семейството човек!
За пръв път се запитах какви ли бяха мислите и днес?Какви ли мисли се таяха във очите..
посивелите коси от старостта!
Защо веднъж не я попитах,
днес имаш ли нужда от твойта дъщеря?
За миг си спомних мойто детство,
и грижите и нейните сълзи!
За всеки косъм бял,
виновна съм и аз нали?
Погледнах и към спящото дете,
и аз съм вече майка!
Сега разбирам най-добре
какво е, майчино сърце!
А то не иска много,
една усмивка, думичка добра, един въпрос!
Днес мамо, имаш ли нужда от твойта дъщеря?
Прости ми мамо, всичките тревоги,
за белите коси прости!
Днес с любов аз просто ще целуна, майчицата си!
Надежда Памукова
Няма коментари:
Публикуване на коментар