Разговор с любовта

Недей не говори, не ми шепни за него във ухото,

недей, не ми припомняй ти,
че той не ме обича, боли
накара ме да го обикна, а сега какво?
Аз нямам право да мечтая,
аз нямам право и "обичам те" да кажа,
аз нямам бъдеще добре го зная
едно не знам, кога ще дойде краят?
А ти сега дошла си да ми шепнеш,
колко добър и мил е и чудесен,
Любов, това го знам, прекрасен е, но не за мен,
а ти не спираш пак в ухото да говориш,
да кажа колко го обичам ли? Нима не знае?
Любов той вече ме познава,
не ще мy кажа нищо ново.
Сега върви си спри да ми говориш,
не можеш да ми кажеш нищо мое,
а от любовните ти думи само ме боли,
не е възможна обичта ми, разбери,
аз съм щастлива даже само
да се облегна на приятелското рамо,
а ти любов сега върви си,
но пак върни се, когато съм готова да те слушам
и следващия път едно спомни си!
Не ми дарявай любовта без да ме питаш!

Надежда Памукова