До край

Докато мога да дишам,
докато имам сърце,
все към тебе ще тичам,
докрай все към теб.
Ще мечтая със утрото
да те има до мен,
да се оглеждам в очите ти,
в тях е щастието за мен.
Няма дума за вечност
няма дума за нас,
има само обичам те,
има просто съдба.
Има неказани истини
има по малко тъга,
има мечти още парещи,
има свобода.
Има и кратки проблясъци
минути съвършена любов,
миг на покой във живота ми,
миг ще сме ние докрай!
Докрай ще те търся
всеки ден, всеки час,
всеки миг е за тебе,
всяка секунда за нас!
Край неизвестен,
край.. но дали
ще те обичам до края
и след него дори!

Надежда Памукова