Раздялата дали е безвъзвратна,
дали ще се намерим някой ден,
дали ще можем да си кажем сбогом,
или от болка думите ще спрем?
Дали във идните години,
или може би, във друг живот
ще успеем да се стигнем,
обичта да споделим?
Раздялата дали е безвъзвратна,
дали е нужна, и дали ще ни боли,
една илюзия и прашна сянка
на хората които сме били.
Кажи ми сбогом,
сълзите преглътни,
кажи ми тихо сбогом, обич моя,
знам че те боли.
Отминали моменти ни събират,
но настояще ни дели
сега ще тръгвам даже да умирам,
така е трябвало,
безсилни сме със теб.
Последна дума, жалко че е сбогом,
последен поглед, парят сълзи
бъди щастлив, аз за това си тръгвам,
и просто ме помни!
Надежда Памукова
Няма коментари:
Публикуване на коментар