Слънце и Луна

Далечни и близки като слънце и луна

гонят се вечно влюбени сърца,

но за жалост горките избрали невъзможно да обичат.

В бяг се понасят ден подир ден,

да достигнат мечтата,

но никога не стига слънцето-луната,

не огрява зората нощно небе,

там блести само сълзата в нощния мрак!

И всяка звездичка е малка сълза от очите на тъжна луна.

Плаче луната за своя любим,

който далече от нея лети.

И ден подир ден, минават години,

но любовта за тях не умира,

зрънце надежда в себе си скрили,

че ще дойде време да са щастливи,

че луната ще спре нощния полет,

и с утрото ще дойде покоя,

и щастие чакано толкова дълго

в сърцето стаено, ще бъде на две разделено.

И слънцето вече няма да пари,

топлината своя в сълзите нощни ще удави,

че любовта е силна щом е споделена,

не в едно, а в две сърца стаена!

Надежда Памукова