Защо се сбогуваш с любим човек,
защо казваш ОТИВАМ СИ,
Как тръгваш напред?
Как изтриваш всичките спомени,
защо ти е нужно,
щом ще боли?
Че било е грешно..
кой го е казал?
Кой е безгрешен, да твори правила?
Как отминаваш безбройните трепети,
защо отминаваш сълзите след теб?
Как подреждаш живота от нищо-то,
как след време пак ще кажеш ЗДРАВЕЙ?
Колко боли от нечия липса,
слуша ли сърцето, ума?
Как тръгваш, когато във теб
всичко крещи ОСТАНИ?
Защо ни е нужно, да мъчим душите си
защо се сбогуваме,
щом ще тъжим?
Прекалено е кратък живота, уви,
нима ни е нужна,
любов по учебници,
щом обичаш, просто остани!
Надежда Памукова
Няма коментари:
Публикуване на коментар