Нощ

Нощ, тъй дълга и потайна,

нощ ти криеш толкова във теб!

Ти в твоите тъмни сенки

толкоз грехове си скрила,

тъй страшна си, но и красива.

Ти в мрака често приютяваш

изстрадалото ми сърце,

и ти единствена разбираш

какво тежало ми е днес.

На твой-то рамо често плача,

и в твоя мрак се крия аз,

най-сладките си мигове на теб дарявам,

и с теб почивам си от тях.

Ти нощ си точно като мене

тъй страшна си и тъй добра

Ти толкова си мълчалива,

а толкова мечти си скрила.

Но ето че денят пристига,

ти нощ отстъпваш му реда сега,

но утре пак със теб щастлива,

или пък тъжна ще съм аз,

но винаги при теб ще идвам

аз до сетния си час.

Надежда Памукова