Малката стая с четири стени,
за мен е дом с хиляди врати.
Колко малко му е нужно на човек,
една любов, и мъничко късмет!
И малка стая с четири стени,
в сърцето си да съхраниш,
да я мечтаеш, и за нея да тъжиш,
и дом любим да я наричаш ти..
Само в нея покой да намираш
уют и топлина съзираш
и само в нея да се чувстваш жив,
във стаята от четири стени!
За някой може би, е твърде малко,
да имаш само стая от мечти,
за мен обаче тя е ценна като злато,
защото там ме чакат две очи.
Очи по-светли от прозорец,
ръце по-топли и от жар,
сърце богато, и любов безкрайна..
Тя стаята малка превърна във храм!
Не ми е нужно имане.
Аз имам любов!
Такава която ще остане
дори до край да я раздам!
Дори на всеки просяк
почукал на мойта врата,
любов със шепи да раздавам,
не ще я похабя!
Да вярно е, аз малко имам,
мъничка стая с четири стени,
но в нея имам най-голямото богатство,
любов която вечно ще гори!
Надежда Памукова
Няма коментари:
Публикуване на коментар