Не идвай, любов

Вечно пишех за тебе, любов

за теб, магьоснице.

Дадох ти всичко, мечтах, плаках с теб

дадох ти перото си макар не на поет,

дори когато в очите на влюбените те виждах,

пак те обичах.

Душата изливах, на белия лист,

пишех за теб, лъжовна омайнице.

Не спрях да ти вярвам,

дори когато от теб ме болеше,

а точно мен, която те мечтах

точно аз, която чаках те, най-вярно

която вярвах в теб, сляпа, до болка,

точно мен ме подмина,

...не те ли заслужавам?

Не ти дойде, но не за да останеш,

първа тръгна си, и болеше,

но пак не те проклех,

макар че взе половината от мен,

а сега си отиваш вземайки всичко!

Не идвай любов, вече недей

вече нямам какво да ти дам,

...в света ми вече няма цветове.

Не идвай любов, вече недей,

ти си отиде с дъгата, тихо в един хубав ден.

И взе ми душата, празна плаче в мен.

Не идвай любов, вече недей

разбрах няма да чуя "обичам те"

последен ден ти подарявам.

Не идвай любов, вече недей

...вече няма да пиша,

ще те забравя!

Надежда Памукова