Закъсня любов.. ужасно много,
закъснели мечти, късни истини.
И чуто в тишината, едно..
изстрадано „прости”!
Откраднат миг, чужд живот
ограбен свят..
И ето ме отново тук,
със старата тетрадка във ръка!
Разгръщам листите,
преглеждайки назад.
От болката се раждало изкуство,
а римата от самота!
Един живот, събран в тетрадка
дали успяват, думите да предадат.
Усещането за летене
и мракът в моя сън?
Една любов, описана във рими
една любов, обречена на самота.
Една ръка, закъсняла да ме хване..
душа изгубена..
Затварям я, не ми се гледа,
провала на една жена .
И всеки лист, и всяка дума
забиват се във мен, като кама!
Изгарят като въглен
връхлитат като ураган.
Осъждат ме да помня вечно,
че закъснялата любов, е моята съдба!
Надежда Памукова
Няма коментари:
Публикуване на коментар