Извор е душата ми сега
изворът на вечната тъга.Някъде дълбоко из гори,
скрит от хорските очи
извира извор от сълзи.
И щом заслушаш се ще чуеш,
разказ за една любов.
Щом от него ти отпиеш
разбираш що е болка и след гроб,
щом до него ти притихнеш
усещаш нечия тъга.
Извира той в гори прохладни
за да разхлажда самотни души,
вода ти дава бистра,
за да отпиеш от неговите сълзи.
И щом до него спрял си
ще ти разкаже за една любов обречена
а щом я чуеш и си тръгнеш
отпочинал, утолен и натъжен
някой ден дано не станеш извор
също като мен.
Надежда Памукова
Няма коментари:
Публикуване на коментар