Позната серия

Серия която се повтаря,

и ден след ден,
и все един финал
накрая страдам безропотно край старият диван.
И все се питам как съм позволила,
как съм ти дала право да си зъл,
как миналото да си върна,
как искам да потъна в сън.
Отлита времето, то никого не чака,
не можеш да го върнеш или спреш,
и някой ден аз истината осъзнала,
дали ще имаш време да ме спреш?
Този вече стар сериал,
нима съм длъжна да стоя,
и да играя вечната си роля,
на домакиня, майка и жена?
До болка зная репликите днешни,
и всички казани за кой ли път,
и всеки ден все грешки
кога ще свърши този смешен филм?
И ето снощи плаках на дивана,
а днес отново ще съм майка и жена,
и младостта си пропиляла
дали ще мога някога да си простя,
че превърнах живота си в роля
в театър на слабостта!

Надежда Памукова