Проклятие

Ти си, мойто проклятие!
Някой на теб ме осъди,
да те изстрадам със сълзи..Излез от главата, ума ми!
Гласът ти се чува във мене.
Защо не си тръгна и духом,
както с тяло си далече от мене?
Побъркваш ме! Чуваш ли? Спри се!
Спри да ме съдиш без думи...
Чувам дори твойте мисли,
в главата ти, виждам сънят ти!
Ето пак в тишината, стоя на прозореца.. Будна!
Сякаш ще дойдеш от някъде, а аз пак ще те прегърна...
И казвам си стига! Глупачке!
И преди те болеше и мина.
Нима ще оставиш сърцето си, разума да надвива?
И за миг, аз пак съм силната.
И знам какво искам, и мога!
Но ти пак кънтиш във ушите ми,
като стара любовна балада...
Ти си проклятие мое..
Разум, съвест, сърце!
Ти си във всичко край мене,
в цялата проклета вселена!
И до безумие чувствам те в себе си,
любов с дъх на минало време,
и нещо взето от мене!

Надежда Памукова