Нощна разходка

Ранено сърце, празна душа

това ми остана сега

плашеща самота

и гордост да не простя.

Треперят ръцете в нощта

протегнати за малко светлина,

а тя е толкова далеч,

самотна точка в тъмнина.

Тревога силна ме обзема,

защо съм толкова сама?

Обличам нещо

и излизам вън,

пред мене всичко е като насън.

Въздухът жадно вдишвам с уста,

ала прохлада не намирам в това!

Вървя ли вървя,а не знам накъде

...страхувам се като дете.

Около мене става все по черно,

а аз вървя все по уверено

защото всеки път си има край,

И дано да има рай

Адът вече го видях,

та нали във него аз живях.

Надежда Памукова