Самота

Във тайнствения свят на самотата,
където всичко е, измислен блян,
където плахите прикриват своят свян.
Самота, така си ми позната,
аз често твоя сянка бях,
с теб прикривах своят страх,
и донякъде щастлива бях!
Приех и болката, и тишината,
приех да събирам в шепи слова
и да прикривам лъжата че заспивам сама.
Самота, ти си празна,
като забравен килер,
прибираш ненужната болка,
а тя расте ли, расте!
В очите ти, често се вглеждам,
в тях не откривам любов
няма я тя е история,
тя е, минал епизод.
В очите ти, в тях виждам спокойствие
една уморена душа, на тебе продала мечтата си,
последен зов на слабостта!
Самота , ти си почивката,
нужна на болно сърце,
ти си спирката между гари "любов" и "любов №-2"
Ти си междинната станция,
по пътя наречен, живот,
но някои при тебе остават,
уморени да търсят подслон.

Надежда Памукова