Маскарад

В живота често бях самотна

във свойта уж привидна свобода

в очите често криех сълзи прикрити зад усмивката.

И ти единствено погледна зад привидните неща

и ти единствено откри че в мен се крие тишина.

Приятел ли да те наричам аз не зная...

Какъв си ти във моя свят?

Ти може да си всичко щом поискам,

но мога и да те изтрия аз от раз.

Но кой тогава ще ме вижда

под тоз измислен маскарад

и кой ли маската ще сваля

та да си почина пък дори за час.

Ти липсваш ми като приятна гледка,

Като изгряваща луна

ти липсваш ми като на птиче клетка

щом е пуснато на свобода.

Не мога да те искам в моя маскарад

не мога да ти сложа маска и на теб,

но ще ми липсваш всеки ден

от хилядите маски украсен.

Надежда Памукова