Спри ме!

Не спиш ли обич моя?
Знам, че не...
Обич, още колко може да ме понесе,
твоето сърце?

Казвах ти недей, недей обича!
Казвах ти, върви си аз не съм за теб.
Но ти си като непослушно птиче,
все трохички си краде!

Къде намираш сили,
къде е скрита смелостта?
Как всяка нощ ти сам заспиваш,
а никога не се оплака?

Как изтърпя ме? Аз сама не мога!
Как ме обичаш? В тишина!
Как всяка трохичка превръщаш в спомен?
А всяка сълза, в диамант!

Сънят не идва ли? Отпрати ме!
Веднъж поне ми изкрещи, да си вървя!
Нима е толкоз силна твойта вяра?
Че да запълва тази празнина?

Изгони ме от ума си!
Да ме няма...
Не! Нямам право да съм там,
душата ти обич, свят храм!

Надежда Памукова