Тъга

Тъжна съм, тъжна

как да приспя болката,

как да върна времето,

как да спра часовника?

От премълчаните истини,

тъжна съм, а мълча,

болката крия с усмивка

тъжна съм

плаче ми се, но съм усмихната

очите пълни със сълзи трия

и напук се усмихвам

сенките под очите,

от безсънните нощи, крие

гримът ловко сложен,

ами болката как да я скрия,

да я приспя?

Как да маскирам душата,

...да не усещам тъга?

Тъжна съм, времето мина, как да го върна назад

как премълчаните истина, да изкрещя?

Надежда Памукова