Няма раздяла

Няма нищо,
само празни пространства във нас,
няма въпроси защо, или как..
Много грешки допуснати,
чак сега осъзнах,
нещата просто се случват
въпреки нас.
Знам, че след края е трудно,
от взети решения
от чужди сълзи,
от премълчаните думи,
от всичко боли!
Всички сме хора,
това е нашият грях
не сме съвършени
и често ни е страх.
Знам от времето няма по-верен приятел,
и лечител за болни сърца,
то като водата отмива
прашинките дори
и болката!
И само дъждовните капки,
по стъклата щом тихи пълзят,
нечии образ ни връщат,
па макар и за миг.
Знам най-трудно се плаща вината,
гузна съвест, че друг го боли,
и боли дори от тишината,
но и това ще отшуми!
Накрая идва дългото мълчание,
когато в тебе няма нищо,
нито звук,
и няма болка и разочарование
и няма страх, че днес си друг.
Научих се да изминавам този път
и с кърпа на очите ще го извървя,
не се научих само да прощавам,
или да моля да простят.
Кому е нужна тази прошка,
тя няма да ни стопли в мразовита нощ.
На рамото и няма да поплачем
не ще прогони чувството за празнота,
и спомените няма да изгони,
защо няма сила на света,
която може да изтрива чувства..
не става в любовта така.
Не ми прощавай!
И недей ме заличава,
помни ме както помня те и аз
и нека нашата любов не се
прощава,
не мога да простя, че бях обичана!

Надежда Памукова