да предавам надежда на света.
Да предавам с думи красотата на живота,
и магията на любовта.
Загубих дар слово, или просто стихна песента.Животът наистина променя!
Едни с магия, други с празнота.
Прощавам се със белите листа,
не съм достойна вече да ги изрисувам..
Пейзажите на любовта не се творят със спомени от думи!
А с чувства, с огън, с плам, с магия...
Създаваш образ с цвят
и когато хората го видят,
за миг светът им не е черно-бял.
А аз не мога, вече не...
Историята свърши мили хора.
Животът е един роман,
който всеки пише сам!
Написах моя, и нарекох го "Мечта",
разказах ви го с хилядите думи,
палитрата от красота превръщах в рими!
И знам, че може би в очите ви е нищо!
Писанията на една жена...
Но аз не се страхувах да обичам,
и никога няма да спра!
Просто пътят ми сменя посоката,
тръгвам напред... А какво?
Никой не знае, било каквото било!
Но мили хора, любовта не се повтаря,
аз вече имам любовта, на вас успех!
Дано поне съм мъничко успяла,
да я предам с поуките във стихове!
И на раздяла ще ви кажа нещо.
Разбрах го след много патила.
Вечната любов я има, мили хора!
Тя не е просто мечта!
Има я, тя е магия,
има я и сродната душа,
има много чувства и ужасно много красота.
И ако всеки има цел, то моята бе да разкажа,
за любовта, една жена и малко за надеждата!
А утре може никой да не помни, но аз ще знам,
изпълних си целта.
Любовта, която ви разказах.. Това е моята история!
Надежда Памукова
Няма коментари:
Публикуване на коментар