Нощно цвете, в тъмата цъфти
само нощем се вижда,
цвета му уханен и бял
на луната блещука.
Като малка светулка,
като малко зрънце мечти,
бяло мъничко, чисто
избрало нощта да цъфти,
с ярката светла осанка
да лекува ранени души.
Трудно е белия пламък да видиш
още по трудно да задържиш,
цветето мигом угасва
щом ръка доближиш!
Страх го е да не го смачкаш,
с груби, жестоки ръце
крие красивия блясък,
за нечие нежно сърце!
Нощно цвете наричам се
само нощем цъфтя,
но сега съм сама
ела да блестим в тъмнина.
Надежда Памукова
Надежда Памукова
Няма коментари:
Публикуване на коментар