Среща с миналото

Усмихваш се на наща среща,
и таен поглед
и копнеж
и думи премълчани и стремеж.

"Здравей" от устните отронваш,
очите ти ми казват
"нямате до мен"
от бягството ми нямало е полза
но късно е, да спрем.

Животът ме направи странна,
и на моменти идва лудостта,
и в бягствата си търсих тишината,
а после ми тежеше тя!

И миговете кратки на вълшебства
еднички те ме топлеха в нощта,
в секундите на пълно отчаяние,
спасение ми беше спомена.

Сега те срещам, просто си познат,
така държим се сякаш сме си чужди,
но тайна мисъл казва друго,
били са мои, днес очите чужди.

Но днес не ме боли
и знаеш ли, не страдам
или пораснах или просто по-мъдрях,
или накрая, осъзнах...

Любовта е миг,
тя толкоз кратка,
че иска ни се да я задържим,
но тя отива и се връща,
когато трябва и реши...

На чувствата не сме си господари,
на любовта пък никога не сме били
за кратко имахме я, и отмина..
Не бива да тъжим.

"Здравей" ти казвам днес с усмивка,
очите ми ти казват "спомен мил"
ти някога си ме обичал
и някога сме били аз и ти.

Сега сме само стари познати
поне пред другите, и пред света,
а казвайки си "здрасти"
ние си знаем дали е така.

И ето кратките фрази, аз отминавам
пореден флирт със любовта,
а казват миналото не се връща,
не, не е така!

На миналото казах "здрасти"
на бъдещето казвам "може би"
а сега в момента си повтарям,
"щастливка си".

Щом имам смелост да погледна
и свой-то минало, и днешен страх,
и бъдещето няма да ме спре
да бъда себе си, да бъда АЗ!

Надежда Памукова