Извинявай днес не ми е ден!
Какво, да не би да съжаляваш?
Ами заповядай, влез!
Не се ли чувстваш мъничко досадна?
Нима ще бъдеш вечно сянката на любовта?
Това което тя оставя полуживо,
ти да доубиваш след това!
Ах, толкова си ми ненужна!
Не знаеш ли, че свикнах с теб!
Както със сянката си денем.
И със съвестта нощес!
Болко, тръгвай си, напразно чакаш!
Не ме боли от нищо, вече не!
Привикнах даже с самотата,
уморена си тръгна от мен!
Направихте ме толкоз издържлива,
на страх, на болка и на самота!
Че чувствам се непобедима,
е благодаря ви за това!
Е хайде, тръгвай вече!
Върви да мъчиш някой друг.
Или ела и поседни, ще пием двете по кафе!
Като стари дружки с тебе,
ще поклюкарстваме час два.
А после ти ще си отидеш и няма да се срещнем никога!
Или пък може би ще свикна и с това,
на ден да ти отделям час, а може два!
А ти ще ми разказваш кого мъчиш,
а аз с досада ще мълча!
"Приятелко" да поговорим утре?
Днес не ми е ден...
А може да отложим даже и година, две!
А никога, звучи ми най добре!
Надежда Памукова
Няма коментари:
Публикуване на коментар