Зимата бавно разпуква леда си,
пролет разцъфва навън
тъй и сърцето приятелю,
има своите сезони както и светът.
Има пролет разцъфваща,пъстра
скрила багрите на нова любов,
със уханния мирис на люляци,
с първия трепет любов
Има го лятото жарко,
с изживените пориви,
ярко,шумно изгарящо,
с нощите дълги и спомени.
...Има и есен,угасваща,
падат листата навън
както в душата ти чувствата
тихо отлитат на юг.
Има и зима,студена
както чувства сковани от лед
но красива,спокойна и тиха,
като нападал снежец,
като снежинки редуват се спомени,
падат тихо и се топят.
...Но приятелю менят се сезоните,
пролет пак ще разцъфти,
и душата ранена от спомени ,
пак любовта ще стопли.
Надежда Памукова
Надежда Памукова
Няма коментари:
Публикуване на коментар