Навярно, някога..

Навярно някога, ще се научим
да бъдем мъничко поне добри.
Непукизмът да изключим,
в душите ни, днес празни стаи!

Навярно някога ще станем мили,
към случайният намръщен минувач.
Не!!! В грижите си сме се свили,
глухи за невидимият плач.

Душите си отдавна сме продали,
на търг наречен "суета"
омразата ни стана втора кожа,
а идеалът беше доброта!

Оглеждаме се в чуждите очи,
и сякаш там очакваме похвала,
а грешките си не броим
тях обвиваме в забрава.

Гневът от чуждото измамно щастие,
ни заслепява, и ненужно ни боли,
че днеска друг е бил щастливец,
а ние още сме сами.

Завиждаме за блясъка във чужд живот!
И завистта ни, само ни обременява,
създали сме свой шантав свят,
и го маскираме с усмивката измамна!

Навярно някога, ще се научим,
да бъдем малко по-щастливи,
а щастието винаги е скрито,
в "ненужното" което сме осмели!

Надежда Памукова