Вече не пиша за нас
не, че няма какво!
Вече казах ти всичко,
а казват, не се повтаря изкуство!
Не останаха думи, които да кажа,
претворих те във всичко дори в светлина
и обичах те с всяка дума, с душа.
Всяка думичка обич
я описах, за теб
прераждах те с надежда, стремеж
в утрото, в залеза, в океани дори,
в цветята, в очите ми.
И с години прогонвах носталгия,
миг след миг се боях от деня
в който думите ще си идат,
остана любов в тишина...
Тихо! Мълчи.. Аз пак те чувам,
очи затвори, и виж ме до теб
протегни ръка и стигни ме,
на разстояние.. Пак тук до теб.
Вече не пиша за нас
не, че няма какво!
Но душата с душа сля се в едно,
тихо без думи.. любов.
Надежда Памукова
Няма коментари:
Публикуване на коментар